Българската федерация по сумо е основана през 1995 г. с председател доц. Николай Димитров и изпълнителен директор Лиляна Кънева. Българската федерация по сумо е лицензирана от Министерството на младежта и спорта и призната от Българския олимпийски комитет.
През 1995 г. се провежда първото национално първенство по сумо. До момента са проведени тринадесет открити национални първенства по сумо за мъже, жени, юноши, девойки, кадети и кадетки. Проведени са и три международни турнира по сумо " КУПА ВАРНА ".
Българската федерация по сумо е съучередител на Европейския Сумо Съюз 1995 г., като български сумисти са участвали във всички проведени досега тринадесет европейски първенства за мъже и жени, както и в шест европейски първенства за юноши и девойки и три европейски първенства за кадети и кадетки.
България има представител в ръководните органи на Европейския Сумо Съюз / Лиляна Кънева - прези -
дент на Комитета за развитие на спорта сумо в Европа, президент на Комисията по сумо за жени и понастоящем член на борда на директорите на Световната федерация по сумо (ISF) и на Европейския Сумо Съюз (ESU). Трима представители на България са международни съдии по сумо, лицензирани от Международната федерация по сумо / Лиляна Кънева , Николай Димитров и Николай Тошков / .
От 1995 г. Българската федерация по сумо е редовен член и на Международната федерация по сумо. Българските национални отбори по сумо са участвали в тринадесет световни първенства за мъже и жени и четири световни първенства за юноши. Българските състезатели редовно участват и в множество международни турнири и квалификации.
Спортните успехи на Българската федерация по сумо представляват изключителен принос за българския спорт. През 1999 г. от спечелените за България само четири световни титли в три спорта едната принадлежи на двукратния световен и европейски шампион по сумо Светослав Бинев, обявен за спортист на месец декември и включен в класацията на десетте най - добри български спортисти за годината. През 2000 г. Светослав Бинев бе обявен за сумист на 20 век.
Сред най – изявените български сумисти е и Петър Стоянов с рекорден брой титли и медали от Държавни първенства и международни състезания: петнадесеткратен национален шампион; осемкратен европейски шампион, петкратен европейски вицешампион и шесткратен европейски бронзов медалист; двукратен световен вицешампион , трикратен световен бронзов медалист и носител на повече от 30 титли и медали от Международни сумо турнири. Сумист № 1 на България за 2001, 2003, 2004, 2005 и 2006 г. и „Спортист на България № 1” за м. декември 2004 г.
В периода до м. юли 2007 г. българските сумисти са спечелили 23 медала от световни първенства и купи за мъже, жени и юноши, / 4 златни, 6 сребърни и 13 бронзови /; 55 медала от eвропейски първенства за мъже, жени, юноши, кадети и кадетки / 14 златни, 8 сребърни и 33 бронзови / , както и над 170 медала от Международни турнири. Ето защо спортната общественост и медиите с основание признаха сумото за най - бързо прогресиращ спорт в България.
Спортът сумо се развива от 18 клуба в цялата страна, от които 16 лицензирани, като в националните първенства за мъже , жени, юноши и девойки са участвали над 500 състезатели.
През 1997 г. Националната спортна академия разкри специалност сумо, а през 2001 г. се дипломираха първите български специалисти по този древен японски спорт. НСА е единственото учебно заведение в света, освен Япония, включило в учебната си програма спорта сумо.
Успехите на българските сумисти наредиха България сред водещите сили в европейското и световното сумо. Българските състезатели заемат челните места в годишните ранглисти на Европейския сумо съюз и Международната федерация по сумо.
През 2002 г. за първи път българин - Калоян Махлянов / Котоошу / бе приет за подготовка в професионалната сумо школа " Садогатаке " в Токио и още в края на годината постигна първите си успехи и получи професионална титла " ДЖОНОКУЧИ "; през месец януари 2003 г. стана победител в токийския турнир и бе удостоен с ранг "ДЖОНИДАН "; след серия победи през майския турнир 2003 г.- с ранг " САНДАНМЕ ", а през месец септември 2003 г. стана победител на турнира в Токио - с ранг " МАКУУШИТА ". През 2004 г. получи ранг " ДЖУРИО " и "МАЕГАШИРА", а през м. август 2004 г. беше издигнат в ранг "СЕКИВАКЕ" от висшата лига " МАКУУЧИ ". В края на 2005 г. Японската сумо асоциация присъди на Калоян Махлянов /Котоошу/ ранг „ОЗЕКИ” (голям шампион) и се очаква в най – скоро време да постигне върховата титла „ЙОКОЗУНА” ( велик шампион). Този стремителен успех няма аналог не само в Европа и в света, но и в родината на този спорт - Япония.
Представители на десетки телевизионни канали от Япония и други страни постиха България по повод рекордните успехи на Калоян Махлянов и българските сумисти. Японската асоциация по сумо (професионалисти) обмисля възможността да учреди в България първата професионална сумо школа в света извън Япония.
През м. декември 2004 г. премиерът Симеон Сакскобурготски се срещна в Токио с Калоян Махлянов, а президентът на Франция Жак Ширак покани изтъкнатия български сумист на вечеря по време на официалното си посещение в Япония през м. март 2005 г. На 30 март 2005 г. Н.Пр. посланикът на Япония Коичиро Фукуи даде официален прием в чест на Калоян Махлянов в присъствието на държавни, политически ръководители, представители на културата и медиите, като обяви Калоян Махлянов - Котоошу за национален герой на Япония. Министърството на Младежта и спорта и БФ Сумо връчиха на Калоян Махлянов специални призове - бронзови пластики " КОТООШУ" и "Йокозуна" за изключителния му принос към българския спорт. Освен това Калоян Махлянов получи престижни награди за приноса му към европейският спорт от Европейският съюз и други международни институции. За 2005 г. Калоян Махлянов е четвърти в класацията на десетте най – добри български спортисти.
За своята успешна дейност Българската федерация по сумо получи признанието на японското правителство, предоставяйки и безвъзмездна помощ за спортно оборудване. Министърът на Външните работи на Япония Таро Асо лично откри новата зала по сумо в Националната Спортна Академия в София на 11. 01. 2007 г.
Също така, изключително признание за успехите на Българската федерация по сумо и нейния изпълнителен директор Лиляна Кънева е награждаването и от японското правителство с Ордена на изгряващото слънце със златни лъчи и розетка на 29. 11. 2006 г.
Химнът на Международната федерация по сумо " Големите ", също така е световно българско достижение с автори Лиляна Кънева и Тончо Русев.Това е единственият официален международен химн, изпълняван на български език .
Нестихващият зрителски и медиен интерес в България към този атрактивен спорт / стотици публикации в пресата, над 20 научно - изследователски, художествени издания и творби ,сред които книгата " ФЕНОМЕНЪТ БЪЛГАРСКОТО СУМО ВЪВ ФАКТИ И ЦИФРИ" с автор Лиляна Кънева (първа награда за публицистика 2003); първи том на енциклопедичната книга " ПЪТЯТ НА ГОЛЕМИТЕ, ИЛИ СПОРТЪТ СУМО В БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА " с автор Лиляна Кънева ; филми, видеоклипове, десетки телевизионни и радио излъчвания / представляват, също така изключителен феномен в областта на спорта и отразяването му.
Международната федерация по сумо и нейният президент г - н Хидетоши Танака ценят изключителните успехи на българското сумо и подкрепят усилията на БФ Сумо за внедряването и утвърждаването в България на един нов и нетрадиционен спорт за страната.
При осъществяване на своята дейност Българската федерация по сумо участва и в различни обществени форуми, организирани от Министерството на младежта и спорта, Българския олимпийски комитет, Атлантическия клуб в България, Президенството на Република България, Фондация " Български спорт ", Националната библиотека „ Кирил и Методи” чуждестранни посолства и други държавни и обществени институции. От друга страна, чести гости на проявите, организирани от Българската федерация по сумо, са изтъкнати представители на различни допломатически мисии и институции.
БФ Сумо осъществява интензивна съвместна дейност с Посолството на Япония, Японската Агенция за международно сътрудничество / Японски доброволци за сътрудничество с чужбина и други японски организации в България във връзка с провеждането на национални първенства и други прояви на БФ Сумо, Дните на японската култура, националния празник на Япония и много други спортни и творчески изяви в София и в страната; публикации в редовния бюлетин на японското посолство и др. Особено ценна е личната морална подкрепа на посланика на Япония в България Н. пр. Коичиро Фукуи и неговите предшественици Н. Пр. Йошихиро Джибики и Н. Пр. Ясуйоши Ичихаши.
06 ноември 2007 г.
