Петър Стоянов – сумо.
Роден: 26.01.1976 г. в София.
195 см/ 160 кг.
Мениджър и треньор на националния отбор на България по сумо.
14 пъти шампион на България по сумо, вицешампион на България по свободна борба.
Шесткратен европейски шампион по сумо.
Вицесветовен шампион, двукратен бронзов медалист от световни първенства по сумо.
Победител в 35 турнира по сумо за Гран При по целия свят (в кат. до 115 и над 115 кг).

- Г-н Стоянов, какъв е патентът на българското сумо?
- Той идва от българската свободна борба и се корени в методиката и начина на подготовка на състезателите. 90 % от българските сумисти са бивши състезатели по свободна борба. Тренирал в Япония, от чието сумо съм черпил много, но все пак ние, българите, водим схватките си различно, което ни прави уникални и една от най-големите европейски сили в този спорт. За последните 5 г. България има 4 първи места отборно от европейски шампионати. Догодина първенството на Стария континент по сумо ще се проведе в София, което е голямо признание за нашата школа.
- И все пак в какво най-вече е разликата между нашите традиционни борцови спортове и сумото?
- Разликата е най-вече в това, че при традиционните спортове на двуборствата като борбата, самбото, джудото имаш време да поправиш грешката си, ако да речем си загубил точка. В сумото обаче нямаш право на грешка, сумото приключва за секунди. Способността за концентрация и психологическата подготовка са много по-важни. В момента, в който стъпиш на дохиото, трябва да знаеш как да се справиш с противника. Замислиш ли се, спреш ли за миг, си загубен. В сумото повече от 50 % е въпрос на концентрация. Останалите 50 % могат да се разделят на техника, взривна сила, бързина на атаката. За разлика от японците ние много залагаме на спринтовата подготовка – правим по 30-40 спринтови отсечки в края на всяка тренировка. Играем баскетбол, занимаваме се с акробатика. Работим върху онова, което развива експлозивната сила. Специално внимание отделяме на психологическата подготовка. В края на всяка тренировка, когато умората тегне най-силно, карам състезателите да започнат отново и така да преодоляват себе си. За голямото сумо подбираме хора от нашата спортна академия на 17-18 години.
- А Калоян Махлянов кога и как започна, кой го откри?
- Той също бе приет в НСА с борба. Преди 3 г. го забелязах, че след тренировките по борба оставаше да гледа сумо. Поканих го при нас и работихме упорито около година, след което на европейско първенство успя да завоюва бронзов медал в категория до 115 кг. Там го забелязаха японците. Поканиха мен и него да тренираме и да се състезаваме в Япония. Калоян остави на мен да реша дали приемаме. Тогава още не беше навършил 18 години.
- Защо се спряха тъкмо на вас двамата? С какво ги привлякохте?
- Първото, което гледат японците, е ръстът – трябва да си над 1,90. Трябва да имаш подходяща структура на тялото – дълги ръце и крака. Направиха ни цялостни изследвания на ДНК, взеха данните на родителите ни и казаха след 5 г. колко ще тежим, а и каква мускулна маса ще притежаваме. Впечатли ги и техниката ни в схватките. Трудностите пред него бяха огромни, през цялото време се чувахме по телефона, на два-три пъти почти се беше отказал. Но благодарение на коравата му психика и на подкрепата, която му оказвахме от България, Калоян успя да преоделее огромните начални трудности. За 2 години той успя да премине всички нива в японската йерархия, за да стигне най-добрите местни сумисти, а те са 30 на брой в тяхната най-висша дивизия. Такъв бърз и стремителен успех никой не е постигал. За да стигне най-високата степен – йокодзуна (велик шампион или непобедим), трябва от 90 срещи в 6 спечелени турнира да допусне само 5 загуби. След това Съветът на старейшините присъжда висшата титла, но като взима предвид и моралните личностни качества на претендента. След юлския турнир в Нагоя, където зае второ място, Калоян стигна до степента секиваке (шампион). До върховната степен йокодзуна го отделя само степента озеки (голям шампион). На турнира в Нагоя обаче Калоян успя да победи единствения действащ йокодзуна, монголеца Асашорю.
- Г-н Стоянов, как се промени Калоян за тези две години в Япония?
- Най-напред той качи двайсетина килограма и заякна. Но онова, което най-много ми харесва, е калената му психика и новият начин на мислене. За Калоян сега моралът и дисциплината са над всичко, самосъзнанието му е много извисено. Сега той първо дава всичко за сумото, а след това мисли за себе си. И така, когато си всеотдаен, успехите не може да не дойдат. Сред азиатците Калоян се отличава и с ръста си, той е може би най-високият борец в историята на сумото – 207 см и тежи 150 кг. При захватите страхотно много му помагат дългите крайници. Благодарение на неимоверно силните си дълги ръце Калоян успя да победи йокодзуна Асашорю. В момента Калоян има идеални данни за йокодзуна. 90 % от носителите на тази степен се доближават до данните на Калоян. В Япония са сигурни, че нашето момче ще стане йокодзуна. Оттук нататък психиката и правилната тактика ще го доведат до успех.

...