Котоошу: Бекъм прилича на мен

Не всеки ден в Япония може да се види двуметров българин в пурпурно кимоно и зелена престилка, който вечеря с английски журналист в същата зелена престилка и сив костюм. Нещо повече - един от тях е първият европеец, който е стигнал до най-високия ранг в сумото (б.а. - става въпрос за голямото момче, не за репортера). Разговорът върви нервно на почти непонятен японски. И тази картинка е много по-открита за публиката, отколкото те биха искали да бъде.

Котоошу поваля Томаношима на Големия турнир в Токио

Калоян Стефанов Махлянов е доказателство, че пукнатините в националната култура не са защитени от външно влияние дори и в Япония, която беше затворена за чужденци дълги години. Добре познат със своето сумистко име Котоошу или Цитрата от Европа, българският борец е първият европеец, който се радва на толкова висок статус в древния спорт. След хавайците и монголците той е петият чужденец, стигнал върховете на един толкова недостъпен свят. Калоян е един от 58-те чужденци от 12 страни, които се състезават в Япония.
Срещаме се на подобаващо място, което ни настройва за космополитни теми - корейско барбекю във Фукуока, процъфтяващо крайбрежно градче в Западна Япония, домакин на един от шестте ежегодни шампионата по сумо. Няколко дни по-рано бе обявено, че Котоошу ще стане "озеки", втория ранг в този спорт. Той стигна до него за рекордните 3 години. В Япония има само един "йокозуна" - върховния сан. Това е страшният Асашорю, който е монголец.
За разлика от повечето сумисти, чиито тела са като торби с царевица, Котоошу е висок и мускулест.
Лицето му е хубаво и момчешко затова традиционно го сравняват с Дейвид Бекъм. Когато му споменавам това, той се наежва и се изпълва с гняв (б.а. една от лошите отличителни черти на гиганта от България). И се сопва: "Защо винаги ме сравняват с Бекъм? Защо никой не казва, че не аз, а Дейвид прилича на Котоошу". Славата обаче тежи и на огромните му плещи. Когато пристигнах в ресторанта, той седна нервно със своя мобилен телефон, без да крие, че е отегчен преди поредното интервю. Поглежда ме едва когато правя моята встъпителна реч. И малко по-късно признава: "Не е лесно да си известен. Трудно е да ходя по улицата, на ресторант или дискотека". Затова сме настанени в една от ВИП стаите на ресторанта, далеч от любопитните очи и скрити зад подвижна бамбукова врата. Компания ни прави един от неговите съученици в школата.
Той обича женската компания
Изтощителната програма и страхът от евентуални скандали обаче го спират. "Не е лесно", признава Калоян. Изпъва се, когато следва въпросът за поръчката. Двамата борци изстрелват своите желания: "Три плата с пикантни езици, три с ребърца, три с говеждо филе, две с мариновани чревца, едно със суров дроб (б.а. - стават две, когато вижда гримасата ми), плато с кълцано сурово говеждо, супа от водорасли, супа от опашки, ким, доматена салата и три купи ориз". Келнерката пърха нервно, пита колко големи да са порциите с ориз. "Огромни!", е незабавният отговор. Момичето излиза и плъзга вратата зад гърба си. Питам го какво е било детството му в България, където майката е учителка на малки деца, а бащата - борец. "Нормално - отговаря той. - Бях напълно обикновено хлапе, играех навън, закачах се наляво и надясно. Занимавах се с всякакви спортове - футбол, плуване, баскетбол. Това са колективни игри. Играеш за отбора, а не за себе си". Именно жаждата за слава го принуждава да се обърне към своя баща и да се захване с борба. Платата със сурови червени меса пристигат и двата грила в центъра на масата бързо влизат в употреба. Когато вече са достатъчно горещи, ние използваме пръчките си, за да хвърляме върху тях парчетата, които скоро започват да цвърчат и потъмняват. Котоошу слага едно в устата си, докато келнерката гледа с очакване. "Превъзходно", казва, преди да й отправи широка усмивка. Момичето изпада в пристъп на нервен кикот. Калоян избира сумото, защото ръстът не му позволява да влезе в олимпийския отбор на България по борба. Той няма треньор, но започва да се представя много добре. Привлича вниманието на японски търсач на таланти за школа извън Токио, който го кани да стане професионалист. "Нямах никаква идея с какво се захващам. Да замина за Япония, да живея и тренирам в школа по сумо. Трябваше да взема много трудно решение, пълно с неизвестни", разказва Котоошу. Но се хвърля в авантюрата. В един момент се сбогува с майка си на летището в София, а в следващия е на "Нарита". "Нямаше кой да ме посрещне. Висях цял ден", спомня си звездата. Неговият приятел, който досега бе зает с поглъщането на късове месо и щастливо сърбане на супа, избухва в неблагозвучен смях, спомняйки си за объркания българин, въоръжен с неразгадаем адрес. Той е принуден да се обърне към полицай, който му посочва къде е школата, намираща се в близост до Чиба, но не успява да се разбере с него и скоро се обърква в тълпата. "Накрая се качих на влака - продължава Махлянов и се заема с доматената салата. - Нямаше никакво значение къде ще отида. Билетът ми за връщане в България бе за след три месеца. Не можех да стоя през цялото време на летището в Токио". И докато нагъва салатата, се връща към самотното си пътуване до школата и първата си година, в която започва спартанския и затворнически живот на сумист. Като най-млад член на школата става първи в ранни зори, измита всичко, разтребва, приготвя "чанко набето", яхния, която борците на режим ядат два пъти на ден. И това се повтаря всеки следобед. А тренировките въобще не са весело забавление. В едно от японските си интервюта той сравнява сумото с "обилно поглъщане на шинай" (бамбукови пръчки за въвеждане на дисциплина). Най-лошо е, че не може да обели и дума на японски.
Котоошу е спасен от своята сила.Той печели първите три борби в дебютния си турнир и скоро започва да се катери в йерархията. С извоювания статус и подобрен японски животът в школата изведнъж става лек за него. "Искаш ли едно от тези", казва той и ми предлага нещо, което изглежда като голямо животинско изпражнение. Внимателно го слагам на грила и след известно колебание го поемам в устата си. Оказва се черво, а има учудващо добър вкус". "Дъвче се, нали - казва той. - Мляс, мляс, като дъвка е".
Българинът попива японската култура много по-бързо, отколкото местните фенове смятат, че е способен един чужденец. Те негодуват и посрещат с яростни атаки навлизането на външни хора в националния спорт, чиито корени лежат върху ритуалите към боговете отпреди 1500 години. Традиционно е да се аплодират малките японци, които имат кураж да се изправят срещу огромните чужденци. Освен това се смята, че няма нищо забавно в това да гледаш как монголци, руснаци и българи побеждават японци в тяхната собствена игра. Котоошу обаче се смята за много по-добре настроен към сумо традициите от дразнещия монголец Асашорю. Затова и печели симпатии. "Не искам този спорт да се променя - твърди българинът. - Истинското сумо се практикува само в Япония. Но светът се променя и ако сумото не е в крак с времето, ще изчезне. Много често се говори, че то трябва да стане олимпийски спорт. Но това значи, че в сумото ще навлязат и жени. В момента им забраняват да стъпят на мръсния ринг.
В историите за Котоошу се разказва как е пратил на майка си пералня, за живота на кокошките, зайците и овцете във фамилната ферма. "Родителите ми са щастливи. Но им е трудно - казва той. - Сега искат джип". Приятелят му потупва своя огромен стомах и бавно тръгва към тоалетната. Българинът, който е унищожил няколко плата, бута към мен едно от последните парчета храна. "Ако си поръчал храна, трябва да я изядеш цялата. Лош късмет е да оставиш дори зърно ориз или къс месо в платото. Това е сумо традиция". Изключвам касетата. Трансформацията в нашите отношения е забележителна. Забравям, че се намирам пред предпазлива известна личност. Изведнъж се оказвам в компанията на приятно и учтиво 22-годишно момче, което разказва на своя приятел европеец как се е адаптирало в една чужда култура.
Той се намъкна с огромните си сандали в тесния асансьор, който магически го погълна, а аз усетих, че разговорът се е получил. Върнах се на масата, за да видя неизядените парчета месо, които сякаш ме гледаха с укор от паницата.

Българската федерация по сумо получи безвъзмездна помощ от 54 000 долара от японското правителство. Това стана ясно на пресконференция в София, на която договорът бе подписан от посланика на Япония у нас негово превъзходителство г-н Коичиро Фукуи и изпълнителният директор на федерацията Лиляна Кънева. Кънева съобщи, че парите ще отидат за изграждане на зала в НСА.

Токио

Българският топсумист Калоян Махлянов завърши на 6-о място с 5 загуби в Новогодишния турнир за Купата на Императора в Токио при дебюта си като “озеки”. В последния ден на състезанието Котоошу отстъпи на монголеца Хакухо, който спечели второ място с 13 победи и 2 загуби. В предишните дни левентът от Джулюница бе победен последователно от Точиазума и “Великия шампион” (йокозуна) Асашорю. В последния двубой от турнира Точиазума надигра и монголеца Асашорю и изненадващо спечели “Купата на Императора” с 14 победи и 1 загуба. Йокозуна Асашорю остана едва 5-и с 4 загуби. Той бе победител в предишните 7 поредни турнири. Пред него с по 12 победи и 3 загуби се наредиха и японците Хокуторики и Токицуууми. Хакухо спечели купата за изключително представяне. С приза за боен дух бе отличен Хокуторики, а Токицуууми получи отличието за най-техничен състезател.

 Велика победа постигна българският сумист Калоян Махлянов - Котоошу на турнира за Купата на Иператора Кюшу във Фукуока. Той се наложи над Големия шампион Асашорую и по този начин постигна 10-а победа в турнира. Това бе първата загуба от 13 мача за Йокозуна в този турнир.
"Загубих на два пъти от Йокозуна Асашорю, при това последния път толкова тежко и сега много исках да го бия. Успях да го атакувам и да се боря точно както исках и затова сега съм много доволен", заяви след мача 22-годишният българин.

Котоошу вече е голям шампион

Българският сумист сензационно надви великия Асашорю и гарантира прогреса си в йерархията

Сумистът Калоян Махлянов и на теория осигури изкачването си в йерархията на най-висшата дивизия - "макуучи". От следващия турнир той ще е с втория по сила ранг "озеки" (голям шампион).
Българинът, по-известен в Япония като Котоошу, в момента е "секиваке" (шампион), но вчера постигна сензационна победа над единствения действащ "йокозуна" (велик шампион) Асашорю. В 13-ия ден на последния за годината турнир - "Кюшу Башо" във Фукуока, Котоошу нанесе първо поражение на монголеца, избутвайки го от дохиото с мощна фронтална атака "йоритаоши". За нашия това бе 10-и успех, който му гарантира изкачването в йерархията.
Котоошу взе и своеобразен реванш за пропуснатия шанс да завоюва титлата от предишната надпревара - "Аки Башо" в Токио през септември. Тогава Калоян вървеше уверено към "Купата на Императора", но 3 дни преди края допусна поражение от Асашорю, а впоследствие загуби и плейофа срещу монголеца, който взе 6-а поредна купа.
"Много ме беше яд за пораженията миналия път - призна Котоошу. - Знаех, че мога да победя йокозуна и сега бях амбициран двойно. Успях да го атакувам и да се боря точно както исках. Удовлетворен съм от успеха си." Победата осигури на българина и трофея "Кинбоши" (златна звезда), който се дава за успех срещу йокозуна.
За първи път Махлянов ще се бори като "озеки" на януарския турнир "Хацу Башо" в Токио. За да стане велик шампион пък, трябва да спечели 2 турнира поред. Евентуалният по-нататъшен прогрес на 22-годишния българин ще е безпрецедентен, тъй като досега нито един европеец не е получавал най-високия ранг. "Йокозуна" е пожизнена титла и не може да бъде изгубена със слабо представяне. По неписаните правила на древния спорт, ако "йокозуна" изпадне в слаба форма, той просто трябва да се оттегли.
В последните два дни във Фукуока Котоошу ще се бори с двама "озеки" - днес срещу Чийотайкай, когото е побеждавал 3 пъти в 5 срещи, и утре срещу Кайо.