Борбата сумо е националния спорт на Япония. Освен възкръсналите символи от древността, многоцветните препаски на борците (маваши) и отличителните прически наречени оичо (възел от лист на гинго), борбата сумо е съхранила много древни обичаи, като например дохъо (повдигнат сламен тепих), сложна система от званията и сходство с шинтоистката религиозна церемония. Думата сумо се изписва с китайския йероглиф, означаващ "взаимно нараняване".
Въпреки че борбата сумо произхожда от древността, тя става професионален спорт в ранния период Едо (1600-1868). Днес този изключително мъжки спорт се практикува в училищните и университетските спортни клубове, както и аматьорски асоциации. В Япония и по света сумо е известен като професионален зрелищен спорт.
Целта на борбата сумо
Целта на бореца е да избута противника си от тепиха (дохио) или да го принуди да се подпре с която и да е част от тялото си освен стъпалата. Преди самия сблъсък в центъра на тепиха борците извършват поредица ритуални движения: вдигат ръце, клякат и се гледат съсредоточено. Във въздуха няколко пъти се хвърля шепа сол за пречистване на дохиото.
След тази продължителна загрявка мачът често завършва за секунди, въпреки че понякога може да продължи няколко минути. Понякога се стига до кратко прекъсване мизуири за да могат борците да починат преди втория рунд.
Категории и звания
Професионалните сумисти получават звание в зависимост от тяхната категория.Най-високите звания са йокозуна (велик шампион), озеки (шампион) и секи-ваке (младши шампион). Йокозуна е единственото постоянно звание в сумо. Тъй като един велик шампион не може да бъде понижен в ранк за слабо представяне, очаква се той да се откаже сам, ако не може повече да отстоява високите изисквания на позицията си. До сега само 65 души са печелили титлата йокозуна, тъй като тази система съществува само от няколко века.
Животът на сумиста
Обикновено новите попълнения борци се взимат още от основното училище и са предимно от провинцията. Ако семейството на момчето е съгласно, то се "осиновява" от ояката (началник на общежитието), самият той бивш борец, който се грижи за над 30 борци. Младежът тренира, яде и спи в общежитието и получава малка стипендия. Членове на едно общежитие не се състезават помежду си в турнирите. Животът на начинаещия сумист е много напрегнат. Дори и на най-обещаващите младежи обикновено им трябват поне 5 години за по-високо звание и да започнат да получават заплата като секитори (професионалист). В момента само 66 сумиста от общо 900 имат статут на секитори. Успелите да достигнат по-високите категории обикновено се женят и живеят извън общежитието, но за повечето борци то е единствения дом до края на спортната им кариера. Много от тях са принудени да се откажат поради болест или нараняване и рядко кариерата им продължава след навършване на тридесет години.

Повечето общежития се намират в източната част на Токио. Ежедневието на борците от нисшите категории е строго разпределено. Сутрин те стават в 4 или 5 часа, слагат маваши и започват кейко (тренировка). Освен това са задължени да изпълняват различни поръчки на старшите борци, които имат привилегията да спят до по-късно. Кейко включва три традиционни упражнения; шико, тепо и матавари. При шико борците вдигат краката си възможно най-високо. При тепо продължително удрят с длани дървен стълб. Матавари е упражнение, при което се седи с широко разтворени крака. Всекидневните тренировки кейко завършват около обяд, когато борците сядат на късна закуска, състояща се от специално ястие, наречено чанконабе (висококалорично задушено от различни видове месо и зеленчуци), подправки, туршии и няколко големи купи ориз, често прокарвани с 1 или 2 бутилки бира (легенди се носят за апетита на сумистите). След този обилен обяд обикновено следва няколко часова дрямка, която заедно с големите количества храна спомага за покачване на теглото. При този режим на тренировки, диета и спане е обичайно някои борци да тежат повече от 150 кг, а други дори надхвърлят 200 кг.
Турнири
Всяка година Японската асоциация по сумо организира шест 15-дневни турнира: три в Токио през януари, май и септември и по един в Осака, Нагоя и Фукуока през март, юли и ноември. Между големите турнири борците обикалят провинцията и участват в местни състезания, което спомага за поддържането на интереса към спорта и набирането на нови попълнения.
Котоошу (Калоян Махлянов от Велико Търново) прави своя дебют в японското професионално сумо през ноември 2002 г. От тогава досега той има 104 победи и 42 загуби в рамките на 15 турнира, което го прави един от най-бързо прогресиращите сумо борци в историята на този спорт.
На 7 септември 2004 г. Котоошу получи като дар от компанията Мейджи Милк, известна с производството си на българско кисело мляко, специална препаска маваши, която имат право да носят само сумо борците от категорията джурьо нагоре и за която е характерна красива и пищна бродерия в предната част. На препаската на Калоян на син фон е извезано с големи букви "България", а до надписа е изобразена алена роза като символ на страната. По повод на ценния подарък Котоошу е споделил, че би искал да постигне още по-големи успехи с сумото. Нека и ние да подкрепим усилията на българския борец в света на националния японски спорт - сумо.